palace1.pngpalace2.jpg
Monday, 04 April 2016 14:10

ЦУРП Смолян проведе конференция за устойчиво развитие и опазване на околната среда

 

 

 

Проект BG 05/1719   „За живот в хармония с природата! Граждански инициативи за устойчиво развитие и опазване на околната среда в селските общини на Смолянска област” се реализира с финансовата подкрепа на програмата за подкрепа на НПО в България  /www.ngogrants.bg/ по Финансов меморандум

ЕИП 2009 – 2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦУРП Смолян проведе конференция за устойчиво развитие и опазване на околната среда

 

   С тематичната конференция „Устойчиво развитие и опазване на околната среда” по актуални екологични проблеми бе финализиран 10-месечният проект на Центъра за устойчиво развитие на планината /ЦУРП/ - Смолян и партньорската организация „Екосвят Родопи” - Смолян. За проекта „За живот в хармония с природата! Граждански инициативи за устойчиво развитие и опазване на околната среда в селските общини на Смолянска област” информира д-р Мони Турналиев, председател на УС на ЦУРП, който акцентира на стремежа да се търси устойчивост за започнатите дейности. Председателят на УС на партньорската организация „Екосвят Родопи” Лидия Арсова представи финансиращия орган – Програмата за подкрепа на НПО в България, действаща по Финансов меморандум на ЕИП 2009 – 2015.  98 курсисти  от седем селища от Смолянска област  - Смолян, Девин, Могилица, Смилян, Борино, Барутин, Змеица са преминали теоретични и практически обучения за щадящо събиране и съхранение на лечебни растения. Участниците в конференцията получиха от издадения бюлетин Екородопи, който е помагало за всички, проявяващи интерес към брането на билки.

  Като основна тема се открои създаването на Родопска конвенция за опазването на планината, представляваща инструмент за решаване на регионални проблеми в трансграничния регион. Работата стартира на експертно ниво, съобщи Дора Янкова, народен представител и зам.-председател на Групата за приятелство България – Норвегия. Тя защити необходимостта за България от такъв регулационен документ по модела  на Алпийската и Карпатската конвенция. С тяхното дългогодишно прилагане са натрупани добри европейски практики по осъществяването на целенасочени и специфични политики за развитието на планинските райони в интерес на населението и опазването на природата, посочи в изложението си Дора Янкова. Родопската конвенция цели подкрепа за всестранното развитие на целите Родопи, както на българска, така и на гръцка територия, за разкриването на потенциала на планината. Предстоят разговори с гръцки партньори, с представители на регионални и местни власти, както и за привличането на неправителствени организации за съмишленици на идеята. Очаква се мисия от членове на Европейския парламент за обсъждане на инициативата. Острата необходимост от Родопска конвенция е продиктувана от налагащите се неблагоприятни тенденции: задълбочаващ се контраст в качеството на живот в сравнение с други райони, обезлюдяване и застаряване на населението, липсваща инфраструктура, изоставане в икономическото развитие, затруднен достъп до публични услуги – здравни, транспортни, социални, образователни, културни. Чрез Родопската конвенция ще се постави планината във фокуса на двете правителства на България и Гърция за нужните специфични политики, за да се стопанисват местните уникални природни и духовни богатства по правилата за по-добър живот на хората като се опазват и природните ресурси, а не по стихията на пазара, който поставя пограничните области в периферията на националното развитие. Родопската конвенция ще доведе и до хармонизация на противоречащи си постановки в различни законови и нормативни актове. Сдружение „Планинско мляко” вече има внесени декларации за изработването на Родопска конвенция, съобщи Милкана Йорданова.

   Представянето на успешни бизнес модели в подкрепа на устойчивото развитие и опазването на биологичното разнообразие бе друг акцент на конференцията. Примери от националната и международна практика бяха демонстрирани от Андреана Трифонова, експерт по биоразнообразие и устойчиво управление на природните ресурси. Към всеобщата констатация за неизползваните ресурси на Родопския регион бяха формулирани и основни пропуски – липсващи връзки между предприемачество, образование и научни изследвания, проблеми в качественото предлагане на местните продукти, отсъствие на маркетинг и реклама, трудна защита на гарантиран произход, невъзможност за конкурентност поради спецификата на планинското производство. България изнася на безценица своите билки като суровина и внася скъпи препарати, изготвени от тях. Да се създават условия за предприемачески инициативи, свързани с изработването на крайни продукти, които да генерират доходи за местните хора, това бе основният извод от изложените примери за нестандартно предприемачество, свързано с използването на природните ресурси.

 

    Регионалното измерение и проблемите за устойчивото развитие на планината бяха застъпени в презентацията на Радка Тунева, главен експерт „Регионално развитие” в Областна администрация – Смолян. Участници в конференцията поискаха представянето и защитата на планинските продукти да влезе като приоритет в Областната стратегия за развитие  2014 – 2020, а планинското земеделие и животновъдство също да заеме своето приоритетно място за региона. Да се обърне заслужено внимание на екологичното земеделие в Смолянска област, призова в изказването си и проф. Венелин Кафеджиев. Родопските растителни и животински продукти превишават значително с качествата си  произведеното в други райони, но те трябва и да бъдат защитени със съответната сертификация.                              За приложението на Закона за лечебните растения и контрола на регионално ниво говори експертът от РИОСВ Георги Георгиев. Естествените находища на мурсалски чай в региона са в трагично състояние поради варварското бране на билката, върху чието събиране е наложена забрана от МОСВ. Въвеждането на култивирано отглеждане на мурсалския чай е един от начините за съхранението му в природните местообитания. За нарушителите законът предвижда санкции.

   Темата за пчелите и биоразнообразието като част от актуалните проблеми за опазването на околната среда, разработена от Михаела Йорданова  от Сдружение „Диви Родопи” – Смолян, апелира за активна работа за предотвратяване фаталните последствия от изчезването на пчелите. Еколозите в световен мащаб бият тревога за тревожните тенденции, свързани с измирането на медоносните насекоми като един от най-важните компоненти в хранителната верига, което засяга съдбата на цялото човечество и България не може да остане изолирана от „ефекта на доминото”, провокиран от вредните човешки дейности. Българското правителство разреши употребата на неоникотиноидни пестициди, а според Европейската служба по безопасност на храните, използваните пестициди за обработването на посевите са основната причина за изчезването на пчелите в световен мащаб. С опрашването на растенията пчелите осигуряват екологичното равновесие в природата. През последните 10 години тяхната смъртност у нас се е увеличила 5 пъти. Само през 2012 година са измрели 20 процента от българските пчели. Някои европейски страни като Италия и Испания са забранили използването на пестициди, а България ги разрешава и това не може да не тревожи широката общественост, каза лекторката.

 

   Възможностите за финансиране на инициативи и проекти в сферата на околната среда и устойчивото развитие по оперативна програма „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони бяха разгледани от Андреана Трифонова и Анна Бичокова, експерти в Областния информационен център. Поставените теми предизвикаха активни дискусии сред участниците в конференцията – представители на различни организации и институции, на малкия бизнес, на неправителствени и браншови сдружения, научни работници, участници във фокус групите по проекта.

   Присъстващите на конференцията се изказаха в подкрепа на създаването на Обществен форум като форма на комуникация с различни власти и държавни структури при поставянето, обсъждането и намирането на решения по важни за жителите на Смолянска област проблеми. Това е начин да се чуе гласът на гражданското общество, което активно да участва в развитието на местната общност. Ще се търсят подходи за изграждането на Обществен форум чрез инициативна група от граждани с активна обществена позиция.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение „Център за устойчиво развитие на планината“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.“

Проект BG 05/1719 “За живот в хармония с природата! Граждански инициативи за устойчиво развитие и опазване на околната среда в селските общини на област Смолян”, се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Този сайт е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от Сдружение "Център за устойчиво развитие на планината" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. www.ngogrants.bg